четвъртък, 4 януари 2018 г.

В Оман

Попаднахме в Оман малко преди да спра да вярвам, че си заслужава човек (в случая аз) да посвети живота си на "спасяване" на лешояди. И добре че, защото иначе никаква нямаше да я свършим. Беше 2012 г.
Очаквахме нещо от типа на Африка доколкото имахме база за сравнение, но бяхме изумени, от усещането като че да сме попаднали в Западна Европа с близкоизточна природа и по-мургави хора. 
 
Това естествено не беше меденият ни месец (всъщност това беше осем месеца преди да се оженим). Много изненадващо за мен, бяха ме поканили да помогна с картиране гнездовата плътност на египетските лешояди на остров в Индийския океан. Звучеше ми достатъчно абстрактно, за да се притеснявам сериозно ще успеем ли да свършим качествена работа за ограниченото време, с което щяхме да разполагаме. Това трябваше да бъде първата сериозна научна работа с вида в Оман. Първите египетски видяхме в първия ден на сметището край столицата Маскат. Притесненията ми не намаляха - стотина лешояда, наоколо огромни и безкрайни скалисти планини с изобилни места за гнездене, но не изглеждаше да има някаква сериозна гнездова популация. Беше краят на февруари и местните птици би трябвало вече да са си по гнездата.
Посещението ни беше официално и бяхме дори издокарани като за сметище, на което работят тежки машини.
Хм. Чудехме се тези птици местни ли са, дошли да се хранят тук от отдалечени гнезда, мигранти ли са, спрели за почивка, зимуващи ли са, все още непотеглили към гнездата си или неразмножаващи се местни птици, които преживяват покрай сметищата. В крайна сметка следващите години работа на колегите показаха, че в този месец на това сметище преобладават последните две категории.
С Цвети не ни беше никак трудно да се влюбим... в Оман. Още от първия ден. Вижте, даже има дръвчета тук там.
Извън програмата, след сметището тръгнахме да проучваме едно дере в съседство, но нещата бързо загрубяха и придобиха катерачески елементи и решихме като за първи ден да я караме по-умерено. По-късно в туристически пътеводител на Оман прочетох, че при обилни валежи, дерета като това могат изведнъж да се изпълнят от прииждащи мощни потоци. Логично, къде да се задържа водата като няма почва.
Като типичен представител на зодия близнаци, Цвети бързо и лесно се вписа в близкоизточния пейзаж.
Отправяме се към остров Масира в Индийския океан. Домакините от Environmental Society of Oman (ESO) ни връчиха ключовете на джип, средства за гориво и храна плюс дори хонорар за очакваната от нас тясноспециализирана, високоекспертна и изпълнена с рискове работа. В предварителния разговор по скайп, когато изненадващо ме попитаха за дневния ми хонорар, аз се опитах да шикалкавя, че ще свършим работата без пари, само да покрият разходите, но това не мина и трябваше да посоча сума. Предвид естеството на проекта реших да кажа 50 долара, при което Цвети ме уби с поглед (защото съм поискал заплащане). На оманска почва се оказа, че дневните за храна са по-високи от поискания от мен хонорар, което трябваше да ме успокои.

 Изящна градинка пред крайпътна сграда.
Засега държим посока към Mahoot.
 Животновъди.
 Пустиня до където поглед стига. Само камили да ти се гледат и гладен няма да останеш.
Ето го островът, към който сме се запътили. От дете го знам този остров, като съм разглеждал безкрайно дълго глобуса.
 Арт по омански. Такива картинки ми харесват много повече от графитите.
 Внимание, опасност от внезапно пресичащи камили.
Ето ни, след само няколко часа по магистрала, пристигнахме на ферибота преди остров Масира.
Рифова чапла. Засичана е само един-два пъти в България. Спомням си, когато преди близо двадесет години, Иво Димчев ме викаше да отида на Пода и видя една, която се беше появила там. Разбира се, поради финансови съображения не отидох. Тогава адашът още не беше ме зарибил по автостопа, а и бях ученик. Ами чапла като чапла, по-интересното е да я видиш в България, не в Оман.
 Фериботът пристига. Невероятно, в арабския свят сме.
Ето ни заедно с Мая и Башар. Мая координираше проекта и беше най-организираният, енергичен, умен и гостоприемен администратор на проект, който някога съм срещал.
Приближаваме главното и единствено градче на острова. Вълнението ми нарастваше. Дали на хълма с кулата има гнездо на египетски, каква ли е плътността им, защо не се виждат отвесни скали, всичко е полегато. Как ще търсим гнездата, имаме само десетина дни, а островът е към 60 километра дълъг.
В полевата ни база се срещаме с Гаси, Джума и Джума, с които ще работим в следващите дни. Идеята е да ги обучим в работата по лешоядите и те сами да вършат мониторинга в следващите години. Тримата са рибари. Работят и по проекта на ESO за мониторинг на няколкото вида морски костенурки, за които островът е една от важните люпилни в Индийския океан.
На следващата сутрин. Първи теренен ден на острова. Започваме, разбира се, от градското сметище.
 Тази група светли птици, обаче не са египетски лешояди, а чайки.

Открихме първото гнездо. В малка ниша на задния хребет надолу и вдясно от центъра на снимката на леко сенчестата скала. Един възрастен мътеше. Без зрителна тръба сме загубени.
 Отправяме се на юг, но спираме по-продължително край океана, където...

...един възрастен (вдясно) и два четиригодишни си почиват. Средният е по-възрастен от левия. Както се оказа, по тези южни географски ширини размножителният сезон е много разтеглен и въпреки че повечето малки излитат от гнездата през май-юни, двойките замътват от октомври до март, а и твърде вероятно и преди и след това.
Тук в Близкия изток, египетските лешояди предпочитат да гнездят по-високо по хълмовете и скалите. На Балканите издигащите се течения топъл въздух са лимитиращ фактор и носенето на храна за малките на някакъв планински връх по няколко пъти на ден е нещо немислимо за египетския лешояд. Тук, обаче, топлият въздух е в изобилие и лешоядите предпочитат по-безопасните и по-високи скали. Когато ги има, разбира се. Няма ли ги, гнездят по малки ниши на полегати хълмчета.
 Югоизточната част на острова. Една от любимите ми снимки.

Ниша с гнездо на кафявоврат гарван (Corvus ruficollis). Вече познавахме вида от Етиопия и Судан и се радвахме пак да виждаме тези по-дребни от нашите гарвани.
 Цвети е намерила мидена раковина от род Pecten. Има стотина различни вида.
Ето го и кафявовратият гарван. Оказа се, че числеността му на острова е не по-висока от тази на египетските лешояди.
Тригодишен египетски се пощи на дървен стълб. Любимото ми оперение, защото е шарен. При царските орли това съответства на четвъртата година.
Тук едногодишен египетски с мигриращ орел рибар. Орлите рибари тук се изненадват да се натъкнат на конкурентна рибоядна популация на египетски лешояди. Само дето ги събират умрели по брега, а орлите си ги хващат живи в океана. Кой знае дали понякога египетските не се опитват да открадват плячката на орлите рибари. Египетският може да бъде доста бърз в махов полет, но не знам дали може да настигне орел рибар, носещ не много тежка риба.
Изядени морски костенурки. Но не от орли рибари. При обиколките из острова на различни места попаднахме на такива остатъци на повече от 20 костенурки.
Джума имаше най-набитото око. Той бързо разви усет как да търси гнездата и кои скали да проверява. Дори сам откри няколко гнезда. 
 И една тръба е достатъчна, когато има и бинокли.
 Красив участък от една от големите речни долини, които прорязват острова.
Изненадващо се озовахме много близко до това гнездо, птицата се уплаши и излетя. Така то се превърна в единственото, в което се изкушихме да надникнем...
Каква беше изненадата ни когато открихме четири яйца върху постелка от козя вълна и памперс. Такова нещо не е документирано до сега. На едното дори не му е стигнал пигментът. Египетските лешояди си падат по млечни изпражнения на бозайници - така си набавят каротеноиди, които пък допринасят за жълто-оранжевото оцветяване на кожата на лицата им.
Когато през май отново бяхме тук, в гнездото имаше едно малко пред излитане. Гнездовият успех на острова беше нисък в сравнение с Европа, но пък плътността на двойките беше много висока и популацията беше жизнена и увеличаваща се. Изглеждаше, че всичко е в реда на нещата и няма големи причини за тревога. Освен сметището, което винаги може да се окаже фатално при евентуално тровене за кучета, плъхове или нещо подобно.
Работехме здравата. По цял ден стотици пъти вдигане на бинокъла, оглеждане на 360 градуса. Добре, че островът беше сравнително проходим за кола, но направихме и няколко целодневни пешеходни преходи.
  Лешоядите бяха много по-малко плашливи в сравнение с европейските.
 Нямаше много палми, но на малкото налични им се радвахме подобаващо.
 Гнездови хабитат на една двойка, която много ни измъчи с намирането на гнездото.
Едно гнездо регистрирахме от тази гледна точка на далечния хълм.
 Друго гнездово местообитание.
 Колата на Джума се сдоби с български стикер с египетски лешояд.
 И този връх държеше една двойка.
В една закътана долина попаднахме на тази майка с малко камилче. Бързо се скриха от нас.
 Долината на цветята.
Пясък...
 Тук е без коментар.
Джума наистина имаше голям талант за полеви биолог. Жалко, че поради ограниченията на чуждия език, не можахме много да си говорим.
По тези хълмчета нямаше гнездящи двойки или ако има, са спорадични. Явно бяха твърде малки за тази цел и гнездата стават уязвими от хората и популацията не е чак толкова голяма, че да заеме такива субоптимални места.
Една вечер приятел на Джума, Джума и Гаси ни гостува заедно със собствения си млад далматински сокол. Иначе на острова на два пъти в далечината в най-високите части и съвсем за кратко мярнах едър сокол, вероятно шахин (Falco pelegrinoides).
 Цвети си игра с дъщеричката на по-младия Джума.
 Често се налага да се намери по-висока гледна точка, иначе гнездата се пропускат.
В началото на един от пешеходните преходи в най-високите части на острова. Намерихме няколко гнезда в закътани долини и локализирахме още няколко двойки по по-отдалечени ридове.
 Стигнали сме вододела.
Почти всяка вечер хапвахме в един турски ресторант. Пица, салата, два хумуса и сок от манго. Не ни омръзна. А през деня си купувахме индийска или пакистанска храна за из път.
В една речна долина в гнездово местообитание намерихме този мъртъв египетски лешояд. Само можехме да гадаем какво е станало.
Като бях дете се изумявах от информацията, че едногърбите камили са изчезнали в диво състояние. Има ги в огромна част от Африка, Близкия изток и в Азия, но никъде истински диви камили. И това е така от две хиляди години.
 Скелет на делфин.

Още една костенурка.
 Много странен мигриращ обикновен мишелов.
 Уади Блад. На арабски долина е уади. В сърцето на остров Масира.
 Каквото не се запише, след време се забравя.
Попаднахме на състезание с камили. Използват се само млади животни вече без жокеи, а прикрепеното устройство е електрически камшик, а мисля че има и говорител, така че собственикът да насърчава животното си. Казаха ни, че възрастните мъжки за разплод се хранят само с мед, сурови яйца и сурово мляко. Видяхме един такъв, същинска камила културист. За съжаление нямаме снимка.
 
 Сепия.
 Прешлен от кит.
Действително, оказа се, че основната храна на лешоядите на Масира е рибата. Това показаха и проверките в гнездата при второто ни посещение през май.
За десетина дни намерихме трийсетина гнезда на Масира и покрихме голяма част от острова. Трябваше да се връщаме към България, но поехме по малко по-обиколен път, така че да придобием по-добро впечатление от високите планини около Маскат.
Открихме скалисти долини, щедро обрасли с палми, в които също гнездяха египетски лешояди.
Тук беше едно от моите най-запомнящи се наблюдения на египетски. Скалата вляво беше с отвес поне 250 метра и докато я оглеждах с тръбата, в полезрението ми влезе един възрастен, летящ непосредствено до и успоредно на скалата. Това беше изящен майсторски полет, при който птицата непрекъснато балансираше с крилата и опашката. Силният вятър създаваше реална опасност от сблъсък в скалата. Малко по-късно открихме гнездото с мътеща птица в голяма ниша високо на дясната по червеникава скала.
 Цвети обожава пътуванията и Азия. Тук просто спряхме да посъзирцаваме.
Планините на Оман. Ако на някой му се е приискало да се потопи с повече сетива в природата на Оман, невероятен филм, който препоръчвам за гледане е Wild Arabia.
За ориентация какво може да се види във филма, ето една картинка с най-интересните видове бозайници в Оман.
През май се върнахме отново на Масира за втората част от проучването. Египетските лешояди бяха толкова неплашливи, че бяха сериозно застрашени от сблъсък с превозни средства по бързите пътища.
 
  В едно от гнездата, попаднахме на две малки с много различно оперение.
Тук с двамата Джума оглеждаме далечен скален венец. Когато гнездото не е непосредствено видимо, защото е в по-дълбока ниша, може да отнеме време (понякога часове) преди поведението на птиците да укаже местоположението му.
    Едно от най-рибешките гнезда. В южната част на острова.
На Масира видяхме и мигриращ амурски сокол. Тези соколчета, които са близкородствени до нашата вечерна ветрушка, прелитат по време на миграцията си Индийския океан в непрекъснат, включително нощен, полет от Индия до Източна Африка, което ги прави вида хищна птица, който редовно осъществява най-дълъг прелет над вода.
За нас с Цвети, Оман представляваше последната ни, но и най-добра съвместна биологична работа. Година след това дори успяхме да публикуваме научна статия, описваща в подробни и скучни детайли състоянието на популацията на египетските лешояди на острова, заплахите за птиците и насоки за бъдеща работа.