четвъртък, 6 юли 2017 г.

Нашият живот на село в Горно поле - част 6

Започвам с тази снимка. Мисля, че ми е любимата от този период. Но тя е от края на зимата, затова връщаме се назад до миналото лято, докъдето бяхме стигнали.
По време на изкопните работи в двора попаднах на място с хубава глина. Това се превърна в добър повод на разнообразяване на ежедневието с дейност по запълване на някои изронени фуги по стените около входа на къщата.
Имахме и приключение с една пепелянка в двора. Бяхме само двамата с Никола и не можеше да я оставим просто така. Затова вместо мотика, взех една кофа, през което време змията услужливо ме изчака. Хванах я с две пръчки и я сложихме в тази кофа. И по този начин, с Никола на раменете и подскачащата разярена пепелянка в кофата, се отправихме за някъде далеч в гората, където да пуснем влечугото. Такова подходящо и достатъчно отдалечено от селото място, намерихме след 15-ина минути.
Тук-там из двора излизат някои много големи камъни. След като ги извадя, старая се по-късно да им намеря достойно място с повечко слънчева светлина. Този например впоследствие добре оформи ъгъла на външната мивка.
  Ето го как изглежда към днешна дата - най-левият камък.
Цвети ставаше все по-запалена по дейността на Библиотеката за слингове и случваше се така, че аз почти ежедневно я снимах с различни ергономични раници за бебеносене, слингове, онбухимота или пък мех-дайчета :)
Люба също не изоставаше в бебеносенето, макар и само с плюшена панда. А тази снимка дори попадна в един чуждестранен бебеносещ календар. Запълнените фуги се виждат на заден план :)
Но заслугите по носене на бебе панда трудно можеха да компенсират (поне на първо четене) двата счупени екрана на смартфони, единият от които напълно излезе от строя.
През лятото вече се преместихме да живеем на първия етаж, където сляхме дневната с кухнята. А през зимата ни беше като че ли още по-хубаво и не можехме да проумеем как е било възможно толкова да сме се забавили с ремонта и да сме студували три зими на горния етаж. 
Кухничката, в непретенциозен работен вид. 
С външната пещ се простихме през лятото. Тук Никола допринася за подготвянето на гредите от покрива и за превръщане в дърва за ракетната печка.
 А Цвети пък нацепи част от тях. Макар да не ми се вярваше, тя се справи бързо с цялата купчинка до нея и после дълго ми беше благодарна както за позабравеното усещане, така и за мускулната треска.
Ето я и въпросната печка Гамера - макар да изисква по-често поддържане, поне два пъти по-икономична от обикновена, топли повече и изгаря дима по-пълно, така че когато загрее, от комина въобще не се вижда излизащ пушек. Противно на моята логика, по случайност открихме, че колкото по-близо до северната стена е печката, толкова по-топла е стаята.
Към есента категорично можеше да се каже, че Любка е по-зарибена да се навърта покрай мен когато работя по двора, докато Никола използваше голяма част от времето си в гледане на филмчета от типа на Ледена епоха, Ледената кралица, Мадагаскар, Кунг-фу панда и други такива. Имаше и период с Ласи, Волния Уили и BBC Life, който засега отмина. 
Случва се така, че в повече от половината от дните, когато сме на село слизаме до Маджарово (по-малко от 10 км) и реката за кратка разходка, покупки и разнообразие. Осми ноември беше интересен ден. За щастие, нямаше проблеми след това газене и полу-къпане в студената вода.
А ето какви чудатости могат да се намерят по Арда за кратка разходка в по-затънтен участък на реката.
С Никола се забавлявахме с трошене на стари керемиди, докато с тях запълвахме пода на бившата външна баня, която преди беше и гълъбарник, а сега планираме да добавим като уютно ъгълче пред входа на къщата.
Любка също беше съпричастна, предимно под формата на допълнителна тежест, докато пренасях керемидите до мястото.
А тук се е отнесла нанякъде с първите пръски на студения есенен дъжд.
Имах ентусиазиран помощник и за направата на голям шкаф в коридора. След като беше готов в него успяхме да настаним инструментите, бурканите (пълни и празни), палатките и шалтетата, че и още нещо.  
Под наблюдението на Цвети, със застудяването имахме и моменти за по-традиционно изкуство.
Както и за общуване с други разумни същества :)
Магаретата също са супер атрактивни, но Люба предпочита да поддържа дистанция от поне метър и половина. Тя е и супер осъзната за звуците в природата, ежедневно ни обръща внимание за мучене на крави, лай на кучета, крясъци на кукумявки, блеене на овце и последната мода - крякане на жаби или дя-ба, както тя казва.
На 24-ти декември този участък с лед, но вече без вода под него, беше страхотна атракция и не си тръгнахме докато не го счупихме всичкия. А малко по-късно...
...с малко моя помощ, Никола попадна на първата си следа на вълк. Тук реката е с брод и мястото е традиционно използвано от вълци за пресичане от единия на другия бряг.
А ето така изглеждаше сутринта на първи януари. Предстояха ни необичайни за Източните Родопи близо два месеца с постоянна и то значителна снежна покривка.
Малките не възприемаха снега като проблем.
Нито пък аз, но все пак броях дните до наближаване на пролетта и се вглеждах в природата за знаци за затопляне, но такива така и не се появиха през януари и февруари.

Разгара на зимата е добър момент за поправяне на счупените сапове. Никола се сдоби със собствени мотика и кирка.
Също като след цепенето на дървата, Цвети беше щастливо изморена след почистването на няколко десетки метра половинметров сняг. Любка пък не даваше никакви признаци да се случва нещо необичайно.
Макар в Маджарово снегът винаги да е по-малко, масата на Флинтстоун също имаше сериозна нужда от почистване.
В това сурово време белоглавите лешояди си знаеха работата. Синхронни брачни полети, строеж на гнезда и в края на януари първите от тях вече мътеха по заснежените корнизи.
Веднъж на връщане от Маджарово, докато Любка спеше в колата, а Цвети работеше от телефона, с Ники използвахме възможността за малка разходка до пещерка, през което време картирахме и няколко вековни маклена.
В друга аналогична ситуация, когато баткото спеше, с Любка посетихме може би най-стария черен бор в Източните Родопи.
В центъра на Хасково пък обикновено бяхме единствените посетители на детските площадки :)
В началото на февруари, благодарение на Неофрон Турс, водих белгиец и французин, които бяха в България, защото искаха да видят вълк.
И освен благородните елени, лопатари, чакали, дива котка и други бозайници, наистина успяхме да наблюдаваме за повече от минута и едър мъжки вълк от 600-700 метра и то включително през зрителна тръба.
Порадвахме се и на хубав възрастен царски орел с големи бели еполети по гърба в зимна обстановка. Сибирските царски орли мигрират до Индия, Африка и Югоизточна Азия, но нашите възрастни птици лесно преживяват тук не толкова тежките зими, докато само младите мигрират до Турция, Близкия Изток и Северна Африка.
Наблюдавахме и "стадо" белоглави лешояди.

Краят на зимата беше истински празник и на пети март Люба вече със замах сееше картофи.

А ето го и първото ни нагъсто засято картофено парцелче за годината. Не толкова подредено изглеждаше обаче по-късно през май, когато поради неокопаване картофените растения станаха неоткриваеми. Въпреки това сме доволни от реколтата, но наистина на фона на всичкия труд до засяването, трябваше да намерим още няколко часа време за окопаване и огърляне, както за да има по-висок добив, така и за да се отърваваме от големите количества нежелани растения сред картофите, т.е. плевели.
Изравняването на наклоненото пространството покрай северната ограда извади на показ огромно количество камъни, които после ползвах за оформяне на ниско зидче покрай мрежата.
Освен камъните имаше и обилно количество антропогенни отпадъци, от които най-любими са ми волските подкови.
На осми март отново открихме сезона на реката :)
Въпреки това при разходките около село, Любка не можеше да спре да събира дърва за огрев :) Не, че ние ги събираме от гората, но тя явно е доста практична. Сигурно се дължи на това, че цяла зима, почти винаги (освен, когато спеше) я вземах с мен до дърварника, за да носим дърва за вкъщи.

А донякъде с помощта на Никола за няколко дни успяхме да съборим остатъците от дама в двора.
Ето как изглеждаше преди да извадим и основите. Идеята е да ползваме повечето от камъните едновременно за зид, земна тераса и ограда зад цъфналите джанка и дрян под дама.

Обаче, някои от най-атрактивните камъни в стръмното пространство под постройката засега не ни бяха съвсем по силите - даже огънахме лоста. Идеята е занапред да оформим този огромен дънер на изсъхнал бъз като градинска маса.
 
Наред с разрушаването изградихме и дълго отлаганата портичка с изрезки от ламперия и дюшеме.

В началото на април пролетта вече окончателно се беше утвърдила...
...и египетските лешояди се завърнаха от Африка и започнаха да се разхождат по поляните около селото.
А белоглавите вече имаха едри пораснали малки.
Понякога наоколо се навъртаха и единични черни лешояди, например като този младеж, излюпен миналата година в гнездо някъде в боровите гори на националния парк Дадя в Гърция - на около 80 километра югоизточно от тук. Всъщност това е единственото място на целите Балкани, където те гнездят - останали са по-малко от 30 двойки.

Зажаднели за преживявания сред природата при по-благоприятни температури, осъществихме и някои сравнително смели и амортизиращи ремаркето офроуд маршрути около селото.
Ходихме и до Маджарово, като на връщане по най-стръмното бутахме колелата с ремаркето.
Веднъж, докато Цвети с малките бяха на гости в Берковица, аз успях да посвърша някои неща в къщата, едно от които беше да превърна едната стая, която с години функционираше като склад, в нещо по-атрактивно. Вече може донякъде да се каже, че мечтата ни за собствена библиотека е сбъдната :)
 През април Люба се записа с първата си сериозна строителна работа с цимент и пясък,
Никола прекара известно време покатерен на най-дебелият ясен в района,
а около десети април от вкъщи всички се наслаждавахме на няколко невероятни изгрева на луната над Кованкая.
 Ако ви е станало интересно, или искате да си припомните как стигнахме до тук, ето връзки към предишните епизоди на живота ни в Горно поле: 1, 2, 3, 4, 5. И Маджари: 1 и 2.
До нови срещи!